Искаше ми се да напиша нещо за крайно нуждаещите се магистрати и техните деца и любовници, обаче каквото и да кажа ще е чиста загуба на време и интернет трафик. Те не осъзнават, че действията им са гнусни, пък било то и законни. Далеч съм от мисълта, че на света има такова място, на което да не стават разни далавери. Разликата с цивилизования свят е, че когато ги хванат си признават. А нашите магистрати изчерпват въпроса със- законно е. Толкова за тях.
Най-много ме радват в случая журналистите, които разработиха историята. Шапка им свалям! Ако някой ден съдбата е решила да ме направи тяхна колежка ще се радвам да съм написала и една такава статия! А за сега явно съдбата иска да види колко добре се справям с бюрокрацията... По този повод- къде да подам молбата- крайно се нуждая от доза късмет! Направих всичко, което зависеше от мен. Сега нещата са в ръцете на други хора :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар