За безплатните неща

Да сте чували, че евтиното излиза скъпо? Със сигурност. А може би и често сте се убеждавали, че в стремежа си да спестим, всъщност инвестираме много по-голям ресурс. Напоследък обаче тенденциите са да търсим не евтиното, а безплатното. Гратис-културата ни е обсебила напълно- безплатен (нелегален)даунлоуд на музика и филми, 3 шампоанчета на цената на 2 :)и т.н., за да стигнем до безплатните всекидневници.

Когато те предлагат ограничен редакционен материал и се издържат от реклама, приемам, че имат шанс да оцелеят на пазара. Но когато един всекидневник, който претендира за качество и висок стандарт предлага съдържанието си безплатно онлайн, започвам да си задавам някои въпроси. От къде такива големи печалби, че да издържат и онлайн редакция? Защо си правят труда да правят медията си достъпна до такава широка публика? Толкова много предимства ли им осигурява пред конкурентите? Мислех си, че щом го правят са си направили добре сметката и извличат полза от това.
От днес вече съм убедена, че това не е така.
Да даваш свободен достъп до качествена журналистика на хора, които не могат да я оценят си е като да си сложиш таралеж в гащите. Под всяка една статия изникват злобни и нецензурни коментари. Вместо дискусия и аргументираност се показва познание по диалектно псуване и оригиналничене. Гратиса привлича хората, които са свикнали да получават всичко даром. Привлича не само младите активни и бедни студенти, а и тези, които не могат да оценят стойностното. Когато позиционираш продукта си в качествения сегмент, трябва да се стремиш да го задържиш там. И то с публиката, към която си го насочил първоначално; публиката, за която рекламодателите са платили. В момента, в който го предложиш безплатно печелиш няколко хиляди "читателя" и губиш голяма част от имиджа си.
Без да звуча елитарно, качествената преса не е за всеки. Има вестници, които са по-достъпни и разбираеми за масата. Истинската журналистика струва пари. И има хора, които са готови да си платят за нея. Дайте им тази възможност!

Pepper spray против психопати

It's official! Имаме си психопат в семейството. Конфликтът ескалира, а ние не виждаме изход без драматичен край. Изведнъж историите, които чуваме през ден по телевизията: "Баща заколи сина си и жена му при семеен скандал" не звучат като тривиални злободневнки, а като съвсем реална заплаха. Нашата безпомощност и тази на властите е на лице. В днешно време ни е дадена такава свобода, че правата на ненормалниците са по-големи от нашите- на жертвите. Винаги съм била "ЗА" твърди мерки срещу домашното насилие, "ЗА" повече защита и намеса при семейни конфликти, "ЗА" по-сериозни наказания при такъв вид престъпления. А докато тези неща се променят, ще трябва да се опазим някак. Утре на пазар за pepper spray :(

Jerome Jerome's wisdom

Reading Jerome Jerome appears to be quite an experience. Once you get used to the stylistic of JJ you dive in an ocean of entertaining wisdom. I've never knew what kind of treasure I have had all these years, lying on my bookshelves, waiting to be read. "Three man in a boat" is definitely a pleasant surprise worth being read by every fun seeker. Since I've only reached page 36 yesterday I think that there is a lot more waiting for me. Number one quote:

Let your boat of life be light, packed with only what you need- a homely home and simple pleasures, one or two friends, worth the name, someone to love and someone to love you, a cat, a dog, a pipe or two, enough to eat and enough to wear, and a little more than enough to drink; for thirst is a dangerous thing.

Enjoy!

крайно нуждаещ се

Искаше ми се да напиша нещо за крайно нуждаещите се магистрати и техните деца и любовници, обаче каквото и да кажа ще е чиста загуба на време и интернет трафик. Те не осъзнават, че действията им са гнусни, пък било то и законни. Далеч съм от мисълта, че на света има такова място, на което да не стават разни далавери. Разликата с цивилизования свят е, че когато ги хванат си признават. А нашите магистрати изчерпват въпроса със- законно е. Толкова за тях.

Най-много ме радват в случая журналистите, които разработиха историята. Шапка им свалям! Ако някой ден съдбата е решила да ме направи тяхна колежка ще се радвам да съм написала и една такава статия! А за сега явно съдбата иска да види колко добре се справям с бюрокрацията... По този повод- къде да подам молбата- крайно се нуждая от доза късмет! Направих всичко, което зависеше от мен. Сега нещата са в ръцете на други хора :)

Някъде между четенето и писането на дипломна работа и нищо неправенето имам време да следя информационния поток от България. Трактори, Октоподи, Нагли... Ами интересно е и по темата (на дипломната) ама противоречи на моята теза. Опитвам се да докажа, че престъпленията все повече се влияят от медиите и стават все по-spectacular, по-показни и драматични. Чета, възмущавам се ...аха да изцъкам с език и си казвам, че само си губя времето... обратно на работа. А Тракторите нека вършеят из държавата. Аз за разлика от Командарев все по-често си мисля, че там спасение, уви, не дебне от никъде...

Винги съм се чудела какво пишат хората в блоговете си. Ето сега, вместо да се чудя на другите хора, ще се чудя аз какво да напиша в моя. Ще се постарая да не го превръщам в дигитален дневник или албумче със снимки. Но и не обещавам литературен талант или пък безплатно четиво. И така честит ми блог.