За безплатните неща

Да сте чували, че евтиното излиза скъпо? Със сигурност. А може би и често сте се убеждавали, че в стремежа си да спестим, всъщност инвестираме много по-голям ресурс. Напоследък обаче тенденциите са да търсим не евтиното, а безплатното. Гратис-културата ни е обсебила напълно- безплатен (нелегален)даунлоуд на музика и филми, 3 шампоанчета на цената на 2 :)и т.н., за да стигнем до безплатните всекидневници.

Когато те предлагат ограничен редакционен материал и се издържат от реклама, приемам, че имат шанс да оцелеят на пазара. Но когато един всекидневник, който претендира за качество и висок стандарт предлага съдържанието си безплатно онлайн, започвам да си задавам някои въпроси. От къде такива големи печалби, че да издържат и онлайн редакция? Защо си правят труда да правят медията си достъпна до такава широка публика? Толкова много предимства ли им осигурява пред конкурентите? Мислех си, че щом го правят са си направили добре сметката и извличат полза от това.
От днес вече съм убедена, че това не е така.
Да даваш свободен достъп до качествена журналистика на хора, които не могат да я оценят си е като да си сложиш таралеж в гащите. Под всяка една статия изникват злобни и нецензурни коментари. Вместо дискусия и аргументираност се показва познание по диалектно псуване и оригиналничене. Гратиса привлича хората, които са свикнали да получават всичко даром. Привлича не само младите активни и бедни студенти, а и тези, които не могат да оценят стойностното. Когато позиционираш продукта си в качествения сегмент, трябва да се стремиш да го задържиш там. И то с публиката, към която си го насочил първоначално; публиката, за която рекламодателите са платили. В момента, в който го предложиш безплатно печелиш няколко хиляди "читателя" и губиш голяма част от имиджа си.
Без да звуча елитарно, качествената преса не е за всеки. Има вестници, които са по-достъпни и разбираеми за масата. Истинската журналистика струва пари. И има хора, които са готови да си платят за нея. Дайте им тази възможност!